PROMETHEVS

Promoting Universal Values through Digital Epigraphy and Cultural Heritage

Добре дошли в дигиталната колекция от надписи и истории PROMETHEUS! Разгледайте нашата селекция от антични гръцки и латински епиграфски паметници от Република Северна Македония, Република Сърбия и Република България, за да узнаете как са живели хората през римската императорска епоха. Открийте как са обичали и скърбели, от какво са се страхували и към какво са се стремели, в какво са вярвали и на какво са се надявали. Дигиталната колекция от надписи и истории PROMETHEUS е резултат от проекта PROMETHEUS — Насърчаване на универсални ценности чрез дигитална епиграфика и културно наследство, съфинансиран от програмата на Европейския съюз „Творческа Европа“ (направление „Култура“), Министерството на културата и туризма на Република Северна Македония, Министерството на културата на Република България, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия и партньорите по проекта. За да преглеждате надписите и историите по конкретни критерии, използвайте менюто Филтри и Индекси. За допълнителна информация относно надписите, тяхното съдържание и наличните ресурси по епиграфика, класически изследвания, учебни материали и дигитални инструменти, вижте нашия Наръчник.

Prometheus

За проекта

PROMETHEUS — Промотиране на общочовешки ценности чрез дигитална епиграфика и културно наследство е малък проект за сътрудничество, съфинансиран от програмата на ЕС „Креативна Европа“, направление „Култура“. Той е съфинансиран и от Министерството на културата и туризма на Република Северна Македония, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия и Министерството на културата на Република България, както и от партньорите по проекта. Продължителността на проекта е 2 години (2024-2025). Консорциумът на проекта включва 5 институции от 3 държави: Северна Македония, България и Сърбия. Координатор на проекта е Археологическият музей на РСМ в Скопие, а останалите партньори са Философският факултет към Белградския университет, Институтът по балканистика към Сръбската академия на науките и изкуствата, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Скопският университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Дейностите по проекта са разделени в пет работни пакета (PП): 1) Управление, администрация и координация;; 2) Изграждане на капацитет; 3) Нетуъркинг и споделяне на знания; 4) Дигитализация на епиграфски паметници; 5) Комуникация и дисеминация.

Епиграфските паметници са важна част от културното наследство и ценен източник на информация за миналото. Те свидетелстват за всякакви аспекти на човешката цивилизация и дават важни сведения за ежедневния живот, обществените институции, политиката и културата. Повече от всички други писмени исторически източници, надписите са лични дневници. Те документират обич, загуба, тъга, надежда, вяра, благополучие, чест, гордост, уважение, успех, власт и авторитет, свобода, мир, война. Така че те представляват надеждно средство за припознаването и промотирането на универсални човешки ценности. Страните от Югоизточна Европа и Балканите разполагат със значително епиграфско наследство от гръко-римско време, отразяващо живота, културата и история на на местните народи и техните взаимоотношения с цивилизациите на древна Гърция и древен Рим. Надписите разказват по своя специфичен начин за включеността и многообразието и могат да ни помогнат за по-доброто разбиране на тези въпроси в контекста на общочовешките ценности. Настоящата война в Украйна и последствията ѝ за Европа и останалия свят за пореден път ни напомнят, че поддържането на хуманността е задължение на всяко поколение. Епиграфското наследство има потенциала да научи аудиторията, особено по-младите поколения, на важността на това задължение.

През последните десетилетия епиграфиката преживя значителна еволюция като дигитално поле за изследване. Създадени бяха различни дигитални корпуси от надписи, отговарящи на най-високи научни стандарти. Бяха подети множество инициативи, лансиращи използването на дигитални технологии за представяне на съдържанието на епиграфските паметници пред по-широка аудитория, за поощряване на изучаването на гръцки и латински, както и за популяризиране на познаването на историята и културата. 

При все това, съществуващите дигитални модели за представянето на музейни колекции и археологически обекти все още се колебаят да се възползват докрай от писменото съдържание на надписите, за да ангажират активно публиката. Дигиталното публикуване на надписи в югоизточноевропейските и балкански страни все още е слабо застъпена. Музеите като цяло се нуждаят от модели за привличане на нови публики и тяхното ангажиране във възприемането и изживяването на културното наследство посредством дигиталната епиграфика. Международното сътрудничество между културните институции в страните от региона има нужда от задълбочаване. 

Целта на сътрудничеството между Археологическия музей на РСМ и Университета „Св. Св. Кирил и Методий“, Скопие, Република Северна Македония, СУ „Св. Климент Охридски“ (Факултет по класически и нови филологии), София  Република България, Института по балканистика към САНИ и Философския факултет към Белградския университет, Белград, Република Сърбия, е съчетаването на утвърдилите се успешни практики в дигиталното издаване на надписи и в приложението на епиграфиката като образователно средство с оглед активното ангажиране на различни публики и популяризирането на епиграфското наследство въз основа на лансирането на общочовешките ценности. 

Настоящият проект стимулира транснационалната креативност и циркулация и подобрява капацитета на културните институции за иновации и развитие. Основен фокус на дейностите в него е подобряване на достъпа до и взаимодействието с културата на различни категории публика, както и ангажирането и увеличаването на публиката както във физическа, така и в дигитална среда. Дейностите са също така съсредочени върху изграждане на капацитет, обучение, професионално развитие и дигитализация. 

За постигането на тези цели сътрудничеството между югоизточноевропейските и балканските страни и други държави в Европа се концентрира върху създаването на дигитална колекция от старогръцки и латински епиграфски паметници от областта на Северна Македония, Сърбия и България, придружени от съответните дигитални ресурси за ползването им от експертна и неекспертна аудитория. Това сътрудничество подпомага свободната обмяна на опит, добри практики и знание в областта на дигиталната епиграфика и представянето и популяризирането на епиграфското наследство сред институциите, ангажирани в различни аспекти от поддръжката и стопанисването на културното наследство. То изгражда капацитета на музеите, археологическите обекти и образователните институции да дигитализират и документират епиграфски паметници и да създават и развиват свои дигитални корпуси с надписи. Още по-важно - помага им да изследват възможностите за имплементирането на съществуващи и създаването и развитието на нови модели за кодиране и електронна публикация на надписи, които да ангажират по-широка публика по начини, позволяващи на всеки да припознае човешките ценности като връзка между минало, настояще и бъдеще. Връзка, свързваща и хората без оглед на пол, раса, религия, език, народност. Проектът ще изгради и капацитета на тези институции да представят местните епиграфски паметници и културното наследство на класическата античност по начин, позволяващ на всеки да ги припознае като част от европейското културно пространство.

В последна сметка, проектът усилва капацитета на културните институции за по-тясно взаимодействие с училища и университети и да организират събития и дейности, където обучаемите ще имат възможността да прилагат дигиталните си умения, да ценят културното наследство и същевременно да изучават гръцки и латински, епиграфика, история, да научават повече за гръко-римските корени на европейската цивилизация и съвременна култура, както и да развиват уменията си да анализират проблеми, свързани с многообразието, включването, джендърната равнопоставеност и околната среда от диахронна перспектива и от перспективата на общочовешките ценности.

Резултатите от проекта са дигитални и с отворен достъп, на разположение за прилагане от страна на културни, образователни и изследователски институции, както и на разнообразни аудитории по цял свят.

Вижте нашето ръководство за употреба тук:

 
 

Виж повече

Новини

"Прометей" в класната стая в София!

Published on 29.12.2025 by

✨ На 11 декември 2025 г. екипът на проекта PROMETHEUS от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе интерактивна работилница с ученици от 10. клас (профил История и география) в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“.

Виж повече

Матине с Прометей: разговор със студенти по класическа филология.

Published on 28.12.2025 by

???? На 26 декември 2025 г. проектът PROMETHEUS организира Prometheus Matinee – специално събитие, което събра студенти по класически студии за разговор, посветен на проекта. Матинето се проведе във Философския факултет на Белградския университет, в катедрата по класическа филология, в зала „Милан Будимир“.

Виж повече

Онлайн представяне на проекта PROMETHEUS пред преподавателска аудитория в Белград!

Published on 23.12.2025 by

✨ На 22 декември 2025 г. проектът PROMETHEUS беше представен онлайн пред аудитория от учители по класически езици в Белград. Събитието беше структурирано в две допълващи се части и беше фокусирано върху разглеждането на резултатите от проекта и тяхното практическо приложение в преподаването.
 
 
Виж повече

Легенда за Града на победата

- Виж този паметник, драги, и кой го е правил попитай:в мъка по мен Хермоген, и от жалост към нашата рожбаТекла, с къдриците чудни - отне я съдбата всесилна.Без да е сватба видяла, без с мъж да е ложе делила,без да е страст преживяла, тя чиста при Бога отиде.Ако поискаш и мен, и сина ми по име да знаеш,слушай, приятелю: бе Демостен мое чедо сърцато,аз съм Матрона, градът на Победата бе ми родина.

- Ето, четвърти по ред до сина си и аз бях положен.

Learn story

Свързани паметници

Надгробен надпис на семейството на Матрона от Никополис ад Нестум
Надгробен надпис на семейството на Матрона от Никополис ад Нестум
Редактори: Георги Михаилов,
Хранилище: Регионален исторически музей - Благоевград,
Преглед: Δέρκεο σῆμα, φέριστε, καὶ εἴρεο τίς κάμε τοῦτο. Ἑρμογένης ποθέων...,
Тип: плоча,
Материал: мрамор,

Летен следобед в Августа Траяна

Летен следобед в Августа Траяна. Топло е и почти няма хора – само няколко души се мяркат зад колоните на стоата, където явно са намерили убежище от парещите лъчи на юлското слънце. Дори пред храма няма движение. Две момчета – едва ли имат шестнайсет, излизат от гимназиона – по това време завършват занятията. Явно не бързат за никъде.

Learn story

Свързани паметници

Почетен надпис на Марк Улпий Гениалис от Стара Загора
Почетен надпис на Марк Улпий Гениалис от Стара Загора
Редактори: Гаврил Кацаров, Георги Михаилов, Николай Шаранков,
Хранилище: Регионален исторически музей - Стара Загора,
Преглед: Ἀγαθῆι τύχηι. κατὰ τὸ δόγμα τῆς σεμνο τάτης Λακεδαιμονίων πό...,
Тип: постамент,
Материал: мрамор,

Звездичката от Каменово

Нима има човек, който може да остане безразличен пред този печален надпис?  Преди 1800 години близките на малкото момиче издигнали олтар в нейна памет.  Навярно често ходели там, за да си спомнят за нея.  Да оставят храна, вино и дарове, както правим и днес на Задушница. 

Learn story

Свързани паметници

Надгробен надпис на Секунда от с. Каменово
Надгробен надпис на Секунда от с. Каменово
Редактори: Георги Михаилов,
Хранилище: Национален археологически институт с музей,
Преглед: Ἀδμὴς παρθένος εἰμί, φίλῃ δ’ ἅμα μητρὶ τέθαμ μαι ∙...,
Тип: олтар,
Материал: варовик,

Гласът на Прима

Да имаш сестра, която е превърната в звезда от богинята Афродита, звучи като страхотно предимство. Докато всички други роднини спорят кой ще наследи овощната градина, ти можеш просто да посочиш небето и да кажеш: „Е, аз пък имам сестра сред звездите! Нищо друго не ми трябва“.

Learn story

Свързани паметници

Надгробен надпис на Секунда от с. Каменово
Надгробен надпис на Секунда от с. Каменово
Редактори: Георги Михаилов,
Хранилище: Национален археологически институт с музей,
Преглед: Ἀδμὴς παρθένος εἰμί, φίλῃ δ’ ἅμα μητρὶ τέθαμ μαι ∙...,
Тип: олтар,
Материал: варовик,

Скръб, излята в стихове

Знаете ли какво е центон? Чели ли сте някога или опитвали ли сте да напишете такава? Латинската дума cento означава „закърпена дреха“ и същата идея на древногръцки е изразена с думата κέντρων. И двата термина се използват и за описание на стихове, съставени от части от поеми на други автори.

Learn story

Свързани паметници

Надгробен надпис за Евгений от Суходол
Надгробен надпис за Евгений от Суходол
Редактори: Франс Месенел, Никола Вулич, Вернер Пеек, Ан-Мари Верилак, Йоахим Еберт, Николай Шаранков,
Хранилище: Археологически музей на Република Северна Македония,
Преглед: κέκλυθι, τέκνον έμόν, καὶ ἀνά στεο σοῖσι γονεῦσιν· τίπτε λιπὼν...,
Тип: неизвестен,
Материал: мрамор,

Не е зададено